четвъртък, 14 април 2011 г.
Въпрос на брат Йоан: Бих искал да знам, преподобни отче, как се поражда смирението в душата на човек и кои причини ни довеждат до смирение? Отговор на стареца: Според свидетелствата на светите отци, брате Йоан , може да се каже , че смирението има много „майки” : някой от светите отци са разбрали, че смирението се поражда от истинско знание за себе си; други говорят, че смирението се появява от размишления за Страшния съд. Свети Йоан Лествичник казва, че пътят към смирението – това е телесен труд, послушание и правота на сърцето, а свети Исаак Сирин – че смирението се поражда от скърби и печал. Също така свети Исаак Сирин говори, че смирението се поражда от страх Божий или от изкушения, от богоизоставяне, от тежки битки с естеството и с бесовете, както и от многото молитви. И така, брат Йоан, както виждаш според свидетелствата на тези свети отци, причините, пораждащи смирение са много. Затова и ти казах, че смирението има много „майки”. Ако пък попиташ кой е „бащата” на смирението, то ще получиш отговор, че ти не би го опознал, докато не придобиеш Бог в себе си. Въпрос на брат Йоан: Преподобни отче, разбрах , че смирението се поражда от себепознание, послушание, от страх Божий, тежки битки с естеството, скърбите, тъгата, от битки с бесовете и от много молитви. Но тъй като казахте, че никой не достига блаженството да придобие Бог в душата си, то аз все още съм в недоумение и все още не разбирам, кой е истинския родител на смирението? Отговор на стареца: Когато светите отци, брат Йоан ни говорят, че само имащите Бог в душата си могат да познаят истинския родител на смирението, те са искали да ни кажат, че единствено съвършените могат да достигнат до това състояние – да познаят истинския родител на смирението, а не ние , които сме с „млечни зъби” и незрели все още по духовните въпроси. За нас е достатъчно да слушаме поученията на светите отци и с усърдно търпение да извършваме добродетели , които както виждаме ни водят до висшата добродетел на смиреномъдрието и, че на по-висше място трябва да поставяме тези, които са по-старши от нас по духовна възраст. Въпрос на брат Йоан: По-рано вие ми говорихте, преподобни отче , а и от казаното до този момент аз разбрах, че смирението е най-великата добродетел, спасяваща ни от греховете на гордостта. Но носи ли смирението и друга полза на човек? Отговор на стареца: Знай, брат Йоан, смирението носи толкова разнообразна полза, че е невъзможно да се разкаже за това с няколко думи. Но от всичко това, което ще припомня, ще се опитам поне отчасти да отговоря на въпросите на твоето братство. Смирението е толкова велико, че само то единствено и без други добродетели , може да ни отвори вратата на Царството Небесно, както е написано :” Покаянието повдига падналия, плачът почуква на дверите небесни, а светото смирение ги открехва”. Смирението –това е единствената добродетел, на която бесовете не могат да подражават. То е източник на самопрезрение , което пази човек от падение. Смирението, брат Йоан, има силата да избавя човек от праведния гняв Божий, защото е писано „ сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш”/ Пс.50:19/. Смирението има силата да изпълва сърцето ни със страх Божий и да не се потопи то в погубваща гордост. Знай още, брат Йоан, че от всички спасителни дела, които извършва човек, смирението и любовта са най-угодните Богу жертви. Това ние разбираме още по-ясно от Божественото писание, което казва „ О, човече, казано ти е, що е добро, и какво иска от теб Господ : да работиш справедливо, да обичаш милосърдни дела и смирено да ходиш пред твоя Бог”/ Мих.6:8/. Не трябва да забравяме също така, че смирението и многото сълзи са твърде необходими на този, който се предава на служба Богу, както ни учи великия апостол Павел : защото той сам е служил Богу в съвършено смирение- бил е в много сълзи и изкушения, заради действията на злонамерените иудеи/ срв. Деян 20:19/. Също така знай още , брат Йоан , че смирението – е одежда избрана и драгоценна , в която трябва да се облекат светите и избраниците Божий/ срв. Кол.3:12/. Смирението –това е свещената и божествена стълбица, по която се спуска Божият взор върху човек, както е написано :” А ето на кого ще погледна : на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово”/ Ис.66:2/. Смирението има силата да довежда до Бог нашите думи и чрез него по Божията благодат може да получим опрощаване на греховете. Това виждаме от многото примери на хора, които са сгрешили пред Бог и след това смирено се е покаяли. Най-красноречиво свидетелство ни дава примера с цар Манасий, който е грешил повече от всички хора ,осквернил е цялата Църква Божия. Подиграл се е над свещените служби, извършващи се за слава Божия, покланяйки се на идоли! И дори и целия свят в този момент да беше се молил и постил заради него , пак не би могло да бъде изкупено негово беззаконие. Но тъй като той усърдно се е смирил пред Бог, то Бог го е чул, приел е неговата молитва и го е върнал от плен в Йерусалим / срв. 2 Пар. 33:12-13/. Смирението е освободило Ровоам от гнева Божий, надигнал се над него и над целия народ /срв. 2 Пар.12:7/. Също така цар Ахав, който разгневил Бог със своите беззакония, единствено чрез смирение се е спасил от яростта Божия. Защото говори Бог на Илия Тесвитеца :” Виждаш ли как се смири Ахав пред Мене? Задето се смири пред Мене, Аз няма да му напратя беди в негови дни, но в дните на сина му ще напратя беди върху неговия дом”/ 3 Цар. 21:29/. По този начин, тези които имат смирение в себе си, те ще бъдат избавени от много опасности. Това можем да разберем от думите :” Бог смирява гордите, и смирението спасява, навелите очите си надолу”. Имащите смирение се издигат пред Бога, защото написано е :” И тъй, смирете се под крепката ръка Божия, за да ви въздигне, кога дойде време”/Петр. 5:6/. Смирението е поучение от Бога, защото е казано „ Дойде ли гордост, ще дойде и посрама, но мъдростта е със смирените” /Притч. 11:2/. Смирените са наследници на Царството Небесно, защото Бог говори :” Блажени бедните духом, защото тяхно е Царството Небесно”/ Мат.5:3/. На смирените Бог дава благодат, както е написано :” Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат”/ Йак .4-6/. Смирението в часа на нашата кончина може да замени всички добродетели и само по себе си да спаси човек! Това ни показва и един от светиите от „Добротолюбие”, когато казва - „ Ще ти кажа странни слова и недей да се дивиш. Даже може ти не си получил безстрастие през живота си поради навиците, които би трябвало да си придобил, но ако по време на твоята смърт пребъдваш в дълбочината на смирението , то ще се възнесеш не по-малко от този, придобил безстрастие. Защото макар, че съкровището на безстрастните е събрано от всички добродетели, то драгоценната капка на смирението е по-скъпа от всичко. Тя е причината не само за примирение с Бога, за този, който го има, но е и начин да влезеш заедно с избраните в брачните чертоги на Неговото Царство”. Това потвърждава и един преподобен отец в „Патерика”, като казва :” Чада, знайте , че смирението , макар и без каквито и да е подвизи, е спасило мнозина”. Смирението е оправдало митаря единствено заради няколко негови думи /срв.Лука 18:13-14/, блудния син е облякло в предишните му одежди/ срв. Лука 15:22/, разбойника на кръста е въдворило в рая преди всички праведници и светци /срв. Лука 23:42-43/. Смирението винаги е следва милостта Божия, както казва отец Исаак Сирин :” Както сянката следва тялото, така и след смиреномъдрия следва милостта Божия”. А светия отец Йоан Лествечник говори :” Мнозина са придобили спасение на душата, нямайки дар на пророчество, не извършвайки знамения и чудеса, нямайки откровения и без да са виждали ангели. Но без смирение никой не ще влезе в небесния чертог”. Знай още и това, брат Йоан, че смиреномъдрените са приятели Божии, и Бог не допуска да бъдат изкушени от висши сили. За това ни учи и светия отец Исаак Сирин, когато ни казва :” Изкушенията от духовния жезъл служат за преуспяване и израстване на душата , а изкушенията, които са за изпитание и служат за изкушение на душите на смирените са : леност, объркване на ума, мнима телесна немощ, намаление на надеждата, помрачаване на мислите, оскъдност на потребностите на тялото и всичко подобно на това. При тези изпитания човек придобива душа изоставена и безпомощна и сърце, съкрушено. И ако при това някой се откупи , то той ще пристъпи с въжделение към своя Създател. И те са смесени : утехата и безнадеждността, светлината и тъмнината , битката и помощта – кратко казано , затрудненията и радостта. И това е признак за преуспяването на човек, с помощта Божия”. Въпрос на брат Йоан: Бих искал да знам, преподобни отче, как се поражда смирението в душата на човек и кои причини ни довеждат до смирение? Отговор на стареца: Според свидетелствата на светите отци, брате Йоан , може да се каже , че смирението има много „майки” : някой от светите отци са разбрали, че смирението се поражда от истинско знание за себе си; други говорят, че смирението се появява от размишления за Страшния съд. Свети Йоан Лествичник казва, че пътят към смирението – това е телесен труд, послушание и правота на сърцето, а свети Исаак Сирин – че смирението се поражда от скърби и печал. Също така свети Исаак Сирин говори, че смирението се поражда от страх Божий или от изкушения, от богоизоставяне, от тежки битки с естеството и с бесовете, както и от многото молитви. И така, брат Йоан, както виждаш според свидетелствата на тези свети отци, причините, пораждащи смирение са много. Затова и ти казах, че смирението има много „майки”. Ако пък попиташ кой е „бащата” на смирението, то ще получиш отговор, че ти не би го опознал, докато не придобиеш Бог в себе си. Въпрос на брат Йоан: Преподобни отче, разбрах , че смирението се поражда от себепознание, послушание, от страх Божий, тежки битки с естеството, скърбите, тъгата, от битки с бесовете и от много молитви. Но тъй като казахте, че никой не достига блаженството да придобие Бог в душата си, то аз все още съм в недоумение и все още не разбирам, кой е истинския родител на смирението? Отговор на стареца: Когато светите отци, брат Йоан ни говорят, че само имащите Бог в душата си могат да познаят истинския родител на смирението, те са искали да ни кажат, че единствено съвършените могат да достигнат до това състояние – да познаят истинския родител на смирението, а не ние , които сме с „млечни зъби” и незрели все още по духовните въпроси. За нас е достатъчно да слушаме поученията на светите отци и с усърдно търпение да извършваме добродетели , които както виждаме ни водят до висшата добродетел на смиреномъдрието и, че на по-висше място трябва да поставяме тези, които са по-старши от нас по духовна възраст. Въпрос на брат Йоан: По-рано вие ми говорихте, преподобни отче , а и от казаното до този момент аз разбрах, че смирението е най-великата добродетел, спасяваща ни от греховете на гордостта. Но носи ли смирението и друга полза на човек? Отговор на стареца: Знай, брат Йоан, смирението носи толкова разнообразна полза, че е невъзможно да се разкаже за това с няколко думи. Но от всичко това, което ще припомня, ще се опитам поне отчасти да отговоря на въпросите на твоето братство. Смирението е толкова велико, че само то единствено и без други добродетели , може да ни отвори вратата на Царството Небесно, както е написано :” Покаянието повдига падналия, плачът почуква на дверите небесни, а светото смирение ги открехва”. Смирението –това е единствената добродетел, на която бесовете не могат да подражават. То е източник на самопрезрение , което пази човек от падение. Смирението, брат Йоан, има силата да избавя човек от праведния гняв Божий, защото е писано „ сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш”/ Пс.50:19/. Смирението има силата да изпълва сърцето ни със страх Божий и да не се потопи то в погубваща гордост. Знай още, брат Йоан, че от всички спасителни дела, които извършва човек, смирението и любовта са най-угодните Богу жертви. Това ние разбираме още по-ясно от Божественото писание, което казва „ О, човече, казано ти е, що е добро, и какво иска от теб Господ : да работиш справедливо, да обичаш милосърдни дела и смирено да ходиш пред твоя Бог”/ Мих.6:8/. Не трябва да забравяме също така, че смирението и многото сълзи са твърде необходими на този, който се предава на служба Богу, както ни учи великия апостол Павел : защото той сам е служил Богу в съвършено смирение- бил е в много сълзи и изкушения, заради действията на злонамерените иудеи/ срв. Деян 20:19/. Също така знай още , брат Йоан , че смирението – е одежда избрана и драгоценна , в която трябва да се облекат светите и избраниците Божий/ срв. Кол.3:12/. Смирението –това е свещената и божествена стълбица, по която се спуска Божият взор върху човек, както е написано :” А ето на кого ще погледна : на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово”/ Ис.66:2/. Смирението има силата да довежда до Бог нашите думи и чрез него по Божията благодат може да получим опрощаване на греховете. Това виждаме от многото примери на хора, които са сгрешили пред Бог и след това смирено се е покаяли. Най-красноречиво свидетелство ни дава примера с цар Манасий, който е грешил повече от всички хора ,осквернил е цялата Църква Божия. Подиграл се е над свещените служби, извършващи се за слава Божия, покланяйки се на идоли! И дори и целия свят в този момент да беше се молил и постил заради него , пак не би могло да бъде изкупено негово беззаконие. Но тъй като той усърдно се е смирил пред Бог, то Бог го е чул, приел е неговата молитва и го е върнал от плен в Йерусалим / срв. 2 Пар. 33:12-13/. Смирението е освободило Ровоам от гнева Божий, надигнал се над него и над целия народ /срв. 2 Пар.12:7/. Също така цар Ахав, който разгневил Бог със своите беззакония, единствено чрез смирение се е спасил от яростта Божия. Защото говори Бог на Илия Тесвитеца :” Виждаш ли как се смири Ахав пред Мене? Задето се смири пред Мене, Аз няма да му напратя беди в негови дни, но в дните на сина му ще напратя беди върху неговия дом”/ 3 Цар. 21:29/. По този начин, тези които имат смирение в себе си, те ще бъдат избавени от много опасности. Това можем да разберем от думите :” Бог смирява гордите, и смирението спасява, навелите очите си надолу”. Имащите смирение се издигат пред Бога, защото написано е :” И тъй, смирете се под крепката ръка Божия, за да ви въздигне, кога дойде време”/Петр. 5:6/. Смирението е поучение от Бога, защото е казано „ Дойде ли гордост, ще дойде и посрама, но мъдростта е със смирените” /Притч. 11:2/. Смирените са наследници на Царството Небесно, защото Бог говори :” Блажени бедните духом, защото тяхно е Царството Небесно”/ Мат.5:3/. На смирените Бог дава благодат, както е написано :” Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат”/ Йак .4-6/. Смирението в часа на нашата кончина може да замени всички добродетели и само по себе си да спаси човек! Това ни показва и един от светиите от „Добротолюбие”, когато казва - „ Ще ти кажа странни слова и недей да се дивиш. Даже може ти не си получил безстрастие през живота си поради навиците, които би трябвало да си придобил, но ако по време на твоята смърт пребъдваш в дълбочината на смирението , то ще се възнесеш не по-малко от този, придобил безстрастие. Защото макар, че съкровището на безстрастните е събрано от всички добродетели, то драгоценната капка на смирението е по-скъпа от всичко. Тя е причината не само за примирение с Бога, за този, който го има, но е и начин да влезеш заедно с избраните в брачните чертоги на Неговото Царство”. Това потвърждава и един преподобен отец в „Патерика”, като казва :” Чада, знайте , че смирението , макар и без каквито и да е подвизи, е спасило мнозина”. Смирението е оправдало митаря единствено заради няколко негови думи /срв.Лука 18:13-14/, блудния син е облякло в предишните му одежди/ срв. Лука 15:22/, разбойника на кръста е въдворило в рая преди всички праведници и светци /срв. Лука 23:42-43/. Смирението винаги е следва милостта Божия, както казва отец Исаак Сирин :” Както сянката следва тялото, така и след смиреномъдрия следва милостта Божия”. А светия отец Йоан Лествечник говори :” Мнозина са придобили спасение на душата, нямайки дар на пророчество, не извършвайки знамения и чудеса, нямайки откровения и без да са виждали ангели. Но без смирение никой не ще влезе в небесния чертог”. Знай още и това, брат Йоан, че смиреномъдрените са приятели Божии, и Бог не допуска да бъдат изкушени от висши сили. За това ни учи и светия отец Исаак Сирин, когато ни казва :” Изкушенията от духовния жезъл служат за преуспяване и израстване на душата , а изкушенията, които са за изпитание и служат за изкушение на душите на смирените са : леност, объркване на ума, мнима телесна немощ, намаление на надеждата, помрачаване на мислите, оскъдност на потребностите на тялото и всичко подобно на това. При тези изпитания човек придобива душа изоставена и безпомощна и сърце, съкрушено. И ако при това някой се откупи , то той ще пристъпи с въжделение към своя Създател. И те са смесени : утехата и безнадеждността, светлината и тъмнината , битката и помощта – кратко казано , затрудненията и радостта. И това е признак за преуспяването на човек, с помощта Божия”.
неделя, 10 април 2011 г.
ГАГАРИН - ВЯРВАЩ ИЛИ АТЕИСТ?
За тези, които още ги помнят, 50-те години на миналия век бяха особено време. Двете взаимно отричащи се системи – капиталистическата и комунистическата, олицетворявани от двата колоса – САЩ и СССР, бяха в непримиримо съревнование за своето бъдеще и бъдещето на човечеството. Въпреки пропагандните заплахи от двете страни, ясно беше, че и двете са натрупали голям брой ядрени ракети и никоя от тях не смее да натисне първа копчето за изстрелването им, защото с това рискуваше и собственото си съществуване. Съревнованието между тях се водеше преди всичко на полето на науката и техниката. Съветската власт тръбеше и милиони хора вярваха искрено, че постигането на технически напредък ще въдвори на земята комунистическия рай, обещан от теоретиците на марксизма-ленинизма.
При управлението на Сталин всякакви буржоазни диверсии като кибернетиката и генетиката се наказваха с разстрел или сибирски концлагер. Но диктаторът беше достатъчно прозорлив да разпореди през 1946 г. създаването на нов отрасъл - ракетостроене. Той беше ръководен от екип начело със Сергей Корольов. Въпреки мита, че руснаците са примитивни диваци от тайгата, които нямат понятие от техника, те успяват да изпреварят американците. Вечерта на 4 октомври 1957 г. от космодрума Тюра-Там (сега Байконур) беше изстрелян първият изкуствен спътник на Земята с тегло 83,6 кг. Американците бяха потресени. Агенция „Юнайтед нюз” съобщи: „90% от приказките за изкуствени спътници на Земята се падат на САЩ. Както се оказва, 100% от работата се свършва от Русия!” Подобният на морз сигнал на първия спътник можеше да се хване от всеки уважаващ себе си радиолюбител. Едва след пет месеца американците успяха да изстрелят свой спътник.
Баща ми, по убеждения комунист и бивш партиен секретар на захарния завод в Русе, ликуваше. Една вечер бях с него на улицата пред русенските Хали, когато той ми посочи една светеща точка, която се движеше по небето. Според него това беше спътникът. Днес се оказва, че не е самият спътник, защото той е твърде малък, а една от неговите ракети-носители, която се движеше около Земята по същата орбита и отразяваше лъчите на слънцето. След по-малко от месец, на 3 ноември с.г., руснаците пуснаха втори спътник с първото живо същество в него – кучето Лайка. То беше избрано поради белия си цвят, който е фотогеничен. Поради погрешните конструкторски изчисления и липсата на апаратура за терморегулация кучето умря от горещина в кабината. Когато това стана известно на Запад, протестираха всички защитници на правата на животните. Вестник „Ню Йорк таймс” нарече Лайка „най-рунтавото, най-самотното, най-нещастното куче в света”. Първите същества, които се върнаха невредими от полет бяха също кучета – руските песове Белка и Стрелка, на 19 август 1960 г.
Спомням си като сега деня 12 април 1961 г. Бях останал сам в нашата квартира в Русе и си готвех уроците. Родителите ми, преселници от Лудогорието, бяха на работа, а сестричката ми – в яслите. Утрото беше слънчево и топло. Бяхме толкова бедни, че дори нямахме радио, а само високоговорител, който беше включен и беше сложен на земята. Около 10,30 часа музиката внезапно спря и се чу известният още от военните бюлетини баритон на съветския говорител Юрий Левитан, който тържествено обяви на руски език: „Говори Москва! Говори Москва! Предават всички радиостанции на Съветския съюз!” Настръхнах и се хвърлих към радиоточката. Баща ми всеки ден се тревожеше, че ще избухне световна война. Да не би това да е съобщение за нейното начало?! Но Левитан продължи: „Днес сутринта в 9 часа и 7 минути в космоса излетя първият космонавт, гражданинът на СССР Юрий Гагарин!”
По-нататъшната еуфория трудно може да се опише. Хората жадно слушаха радио (тогава нямаше още телевизия) и чакаха от зори идването на вестниците, които разграбваха. Нямаше стая без закачена картичка с портрета на космонавта. Първата страна, която Юрий Гагарин посети, беше Чехословакия, а втората – България. Той беше награден с най-висшия наш орден „Георги Димитров” и беше избран за почетен гражданин на София, Пловдив и Перник. Не съм го виждал, но си спомням как цял Русе се струпа с цветя, за да посрещне втория космонавт – Герман Титов, който обиколи 17 пъти Земята на 6-7 август 1961 г. Говореше се, че той е от чувашки произход и едва ли не наш роднина по прабългарска линия.
В началото на 60-те години Гагарин стана най-известния човек на планетата. Той посети 30 страни, срещна се с крале, президенти и милиони обикновени хора. Британската кралица Елизабет II се фотографира с него, въпреки че това е забранено от дворцовия протокол. Тя намери начин да го заобиколи, като каза, че Гагарин не е земен, а небесен човек. От безбройните банкети и тостове той надебеля с осем-девет килограма и загуби форма. Дойде фаталната дата 27 март 1968 г., когато той излетя на изтребител МИГ-15 заедно с инструктора Владимир Серьогин. Причините не са известни, но самолетът губи рязко височина и се заби в земята, при което двамата загинаха. Тъй като докладите на разследващите екипи и досега остават засекретени, витаят най-различни версии за смъртта им – от техническа повреда до отвличане от извънземни (!).
Беше ли вярващ Гагарин? В деня на полета официозът „Известия” пише в уводната си статия: „Полетът на човека в космоса е триумф на материализма и могъщ, съкрушаващ удар по идеализма, религията и мракобесието. В продължение на столетия фанатиците на най-различни вярвания набиваха в съзнанието на хората представата за непознаваемостта на света, за недостъпността на небесните пространства. Съветската наука, подвигът на съветския човек развеяха като прах тези твърдения, доказаха тяхната несъстоятелност".
След първия полет в космоса атеистичната пропаганда повтаря многократно едно изказване, приписано на Юрий Гагарин: „Бях на небето, но там Бог не видях”. Всъщност тези думи не са на Гагарин, а са измислени от съветския диктатор Никита Хрушчов и поразяват със своята наивност и примитивност. Самият Гагарин е роден през 1934 г. в семейство на обикновени руски селяни от с. Клушино, Гжатски район. Баща му е дърводелец, а майка му е доячка в кравеферма. И двамата са силно религиозни и кръщават децата си. През 1947 г. Юрий става кръстник на племенницата си Тамара, а през 1959 г. идва в Гжатск (сега гр. Гагарин), за да кръсти тайно първата си дъщеря Елена. На приема след полета на Гагарин по протокол е поканен и руският патриарх Алексий I. По едно време настъпва суматоха. Единственият, който се доближава до патриарха и моли за благословение е една стара жена – майката на Гагарин!
Не трябва да се забравя, че от 1958 до 1964 г. Хрушчов провежда най-злостната антирелигиозна кампания след 30-те години. Публичното изповядване на християнството се наказва с уволнения и репресии, а хиляди църкви и манастири се затварят или разрушават. Хрушчов заявява, че ще покаже последния поп по телевизията, след което ще го обеси със собствените му черва. Той обещава до 1980 г. да построи комунизма, в който няма място за друга идеология, освен комунистическата. Тази маниакална фикс идея струва неизчислими страдания на руския народ.
Но прави впечатление, че преди всеки полет съветските космонавти по наложила се традиция посещават Троице-Сергиевата лавра. Колегата на Гагарин полк. Валентин Петров разказва, че когато разглеждат иконния кабинет на лаврата, Гагарин се спира за дълго пред макета на катедралата „Христос Спасител” и накрая промълвява: „Каква красота са разрушили!” На връщане в колата той започва да цитира молитвата Отче наш, което предизвиква смайването на другите космонавти. По-късно на пленум на ЦК на КПСС Гагарин, който е депутат, поставя въпроса за възстановяването на същата катедрала и на триумфалната арка като паметници на победата над Наполеон. Залата аплодира, а президиумът изпада в шок. Но авторитетът на Гагарин е толкова голям, че никой не смее да го преследва. Днес нещата са коренно променени и то за добро. В Байконур има православен параклис, а ракетите се благославят преди излитане. Откакто е въведена тази практика, няма нито един взривен космически апарат.
Юрий Алексеевич Гагарин беше първият човек, който разчупи оковите на земното притегляне и тръгна по пътя към звездите – бъдещия дом на човечеството. В историята на цивилизацията неговото име остава записано със златни букви.Автор-Павел Стефанов
При управлението на Сталин всякакви буржоазни диверсии като кибернетиката и генетиката се наказваха с разстрел или сибирски концлагер. Но диктаторът беше достатъчно прозорлив да разпореди през 1946 г. създаването на нов отрасъл - ракетостроене. Той беше ръководен от екип начело със Сергей Корольов. Въпреки мита, че руснаците са примитивни диваци от тайгата, които нямат понятие от техника, те успяват да изпреварят американците. Вечерта на 4 октомври 1957 г. от космодрума Тюра-Там (сега Байконур) беше изстрелян първият изкуствен спътник на Земята с тегло 83,6 кг. Американците бяха потресени. Агенция „Юнайтед нюз” съобщи: „90% от приказките за изкуствени спътници на Земята се падат на САЩ. Както се оказва, 100% от работата се свършва от Русия!” Подобният на морз сигнал на първия спътник можеше да се хване от всеки уважаващ себе си радиолюбител. Едва след пет месеца американците успяха да изстрелят свой спътник.
Баща ми, по убеждения комунист и бивш партиен секретар на захарния завод в Русе, ликуваше. Една вечер бях с него на улицата пред русенските Хали, когато той ми посочи една светеща точка, която се движеше по небето. Според него това беше спътникът. Днес се оказва, че не е самият спътник, защото той е твърде малък, а една от неговите ракети-носители, която се движеше около Земята по същата орбита и отразяваше лъчите на слънцето. След по-малко от месец, на 3 ноември с.г., руснаците пуснаха втори спътник с първото живо същество в него – кучето Лайка. То беше избрано поради белия си цвят, който е фотогеничен. Поради погрешните конструкторски изчисления и липсата на апаратура за терморегулация кучето умря от горещина в кабината. Когато това стана известно на Запад, протестираха всички защитници на правата на животните. Вестник „Ню Йорк таймс” нарече Лайка „най-рунтавото, най-самотното, най-нещастното куче в света”. Първите същества, които се върнаха невредими от полет бяха също кучета – руските песове Белка и Стрелка, на 19 август 1960 г.
Спомням си като сега деня 12 април 1961 г. Бях останал сам в нашата квартира в Русе и си готвех уроците. Родителите ми, преселници от Лудогорието, бяха на работа, а сестричката ми – в яслите. Утрото беше слънчево и топло. Бяхме толкова бедни, че дори нямахме радио, а само високоговорител, който беше включен и беше сложен на земята. Около 10,30 часа музиката внезапно спря и се чу известният още от военните бюлетини баритон на съветския говорител Юрий Левитан, който тържествено обяви на руски език: „Говори Москва! Говори Москва! Предават всички радиостанции на Съветския съюз!” Настръхнах и се хвърлих към радиоточката. Баща ми всеки ден се тревожеше, че ще избухне световна война. Да не би това да е съобщение за нейното начало?! Но Левитан продължи: „Днес сутринта в 9 часа и 7 минути в космоса излетя първият космонавт, гражданинът на СССР Юрий Гагарин!”
По-нататъшната еуфория трудно може да се опише. Хората жадно слушаха радио (тогава нямаше още телевизия) и чакаха от зори идването на вестниците, които разграбваха. Нямаше стая без закачена картичка с портрета на космонавта. Първата страна, която Юрий Гагарин посети, беше Чехословакия, а втората – България. Той беше награден с най-висшия наш орден „Георги Димитров” и беше избран за почетен гражданин на София, Пловдив и Перник. Не съм го виждал, но си спомням как цял Русе се струпа с цветя, за да посрещне втория космонавт – Герман Титов, който обиколи 17 пъти Земята на 6-7 август 1961 г. Говореше се, че той е от чувашки произход и едва ли не наш роднина по прабългарска линия.
В началото на 60-те години Гагарин стана най-известния човек на планетата. Той посети 30 страни, срещна се с крале, президенти и милиони обикновени хора. Британската кралица Елизабет II се фотографира с него, въпреки че това е забранено от дворцовия протокол. Тя намери начин да го заобиколи, като каза, че Гагарин не е земен, а небесен човек. От безбройните банкети и тостове той надебеля с осем-девет килограма и загуби форма. Дойде фаталната дата 27 март 1968 г., когато той излетя на изтребител МИГ-15 заедно с инструктора Владимир Серьогин. Причините не са известни, но самолетът губи рязко височина и се заби в земята, при което двамата загинаха. Тъй като докладите на разследващите екипи и досега остават засекретени, витаят най-различни версии за смъртта им – от техническа повреда до отвличане от извънземни (!).
Беше ли вярващ Гагарин? В деня на полета официозът „Известия” пише в уводната си статия: „Полетът на човека в космоса е триумф на материализма и могъщ, съкрушаващ удар по идеализма, религията и мракобесието. В продължение на столетия фанатиците на най-различни вярвания набиваха в съзнанието на хората представата за непознаваемостта на света, за недостъпността на небесните пространства. Съветската наука, подвигът на съветския човек развеяха като прах тези твърдения, доказаха тяхната несъстоятелност".
След първия полет в космоса атеистичната пропаганда повтаря многократно едно изказване, приписано на Юрий Гагарин: „Бях на небето, но там Бог не видях”. Всъщност тези думи не са на Гагарин, а са измислени от съветския диктатор Никита Хрушчов и поразяват със своята наивност и примитивност. Самият Гагарин е роден през 1934 г. в семейство на обикновени руски селяни от с. Клушино, Гжатски район. Баща му е дърводелец, а майка му е доячка в кравеферма. И двамата са силно религиозни и кръщават децата си. През 1947 г. Юрий става кръстник на племенницата си Тамара, а през 1959 г. идва в Гжатск (сега гр. Гагарин), за да кръсти тайно първата си дъщеря Елена. На приема след полета на Гагарин по протокол е поканен и руският патриарх Алексий I. По едно време настъпва суматоха. Единственият, който се доближава до патриарха и моли за благословение е една стара жена – майката на Гагарин!
Не трябва да се забравя, че от 1958 до 1964 г. Хрушчов провежда най-злостната антирелигиозна кампания след 30-те години. Публичното изповядване на християнството се наказва с уволнения и репресии, а хиляди църкви и манастири се затварят или разрушават. Хрушчов заявява, че ще покаже последния поп по телевизията, след което ще го обеси със собствените му черва. Той обещава до 1980 г. да построи комунизма, в който няма място за друга идеология, освен комунистическата. Тази маниакална фикс идея струва неизчислими страдания на руския народ.
Но прави впечатление, че преди всеки полет съветските космонавти по наложила се традиция посещават Троице-Сергиевата лавра. Колегата на Гагарин полк. Валентин Петров разказва, че когато разглеждат иконния кабинет на лаврата, Гагарин се спира за дълго пред макета на катедралата „Христос Спасител” и накрая промълвява: „Каква красота са разрушили!” На връщане в колата той започва да цитира молитвата Отче наш, което предизвиква смайването на другите космонавти. По-късно на пленум на ЦК на КПСС Гагарин, който е депутат, поставя въпроса за възстановяването на същата катедрала и на триумфалната арка като паметници на победата над Наполеон. Залата аплодира, а президиумът изпада в шок. Но авторитетът на Гагарин е толкова голям, че никой не смее да го преследва. Днес нещата са коренно променени и то за добро. В Байконур има православен параклис, а ракетите се благославят преди излитане. Откакто е въведена тази практика, няма нито един взривен космически апарат.
Юрий Алексеевич Гагарин беше първият човек, който разчупи оковите на земното притегляне и тръгна по пътя към звездите – бъдещия дом на човечеството. В историята на цивилизацията неговото име остава записано със златни букви.Автор-Павел Стефанов
Да не осъждаме строго ближните как да преодолеем тази склонност
Този лош навик произхожда от гордостта. От нея се храни и расте, и, обратно, той я храни и увеличава. Защото, след всяко действие на осъждане, нашата гордост се повишава, поради самочувствието и самоуслаждането, които съпровождат това действие.
Като се надценяваме и като мислим за себе си високо, естествено е, че ще гледаме отвисоко и на другите, осъждаме ги и ги презираме, понеже ни се струва, че сме далеч от техните недостатъци. Тук е и всезлобният наш духовен враг, който, виждайки в нас такова недобро разположение, неотстъпно стои наблизо, отваря очите ни и ни учи внимателно да гледаме онова, което правят и приказват другите, за да правим от това заключения, какви са техните мисли и чувства, и по тези предположения да си съставяме за тях мнение, най-често недобро, като превръщаме тази недоброта в закоренял навик. Тези съдии не забелязват и не виждат, че началото на осъждането - подозиране на лошото у другите, се отпечатва в мисълта под действието на лукавия и после то се раздухва от него в увереност, че те наистина са такива, макар в действителност да няма нищо подобно.
Но, брате мой, както лукавият внимателно те следи, за да насади в тебе зло, ти още по-внимателно бди над себе си, за да не попаднеш в мрежите, които той ти хвърля. Веднага щом той ти посочи някой недостатък в твоя ближен, бързай по-скоро да отклониш от себе си тая мисъл. Не й позволявай да заседне в тебе и да се разраства. Изблъскай я навън, за да не остава и следа от нея. Замени я с мисли за добрите качества, които знаеш в този твой ближен, и въобще каквито се намират у хората. Ако усещаш още порив да осъждаш, спомни си истината, че на тебе не ти е дадена власт за това, и че ти, присвоявайки си тази власт, сам в този момент ставаш достоен за осъждане не пред немощните човеци, но пред всесилния Съдия на всички - Бога.
Такъв обрат на мисълта е най-силното средство не само за пропъждане на случайно идващите мисли за осъждане, но и напълно да се освободиш от този порок.
При това трябва да знаеш, че когато съдиш строго за някаква недобра постъпка на ближния, някакво коренче на същата лошавина се намира и в твоето сърце, което поради тази страст те учи да правиш предположения и да ги осъждаш. "Лошият човек от лошото съкровище [на сърцето си] изнася лошо" (Мат. 12:35). Напротив, чистото око гледа на делата на другите безстрастно, а не лукаво. "На чистите... очи не е свойствено да гледат злодейство" (Авак. 1:13).
Затова, когато в теб се яви мисъл да осъдиш другиго за някоя грешка, първо възнегодувай срещу себе си, като извършител на такива дела и виновен за същото. И кажи в сърцето си: "Как аз, окаяният, който имам същия грях и върша още по-тежки прегрешения, ще се осмеля да повдигна глава, за да видя грешките на другите и да ги осъждам?". Като действаш така, ти ще обръщаш към себе си оръжието, с което лошата мисъл ти внушава да поразиш другиго и ще лекуваш своите собствени рани.
Даже и тогава, когато грехът на твоя брат не е таен, а явен за всички, ти се помъчи да виждаш причината за греховното падение не в онова, което ти внушава страстта за осъждане, а в това, което може да ти посочи братолюбивото към него разположение, и си кажи: понеже този брат има много тайни добродетели, то Бог, за да го предпази от тщестлaвиe, е допуснал да падне в сегашния грях, или малко време да прекара под тази грозна покривка, за да бъде той и за самия себе си, пред своите очи, като непотребен, и като бъде презиран за това от другите, да придобие плода на смиреномъдрието и да стане още по-угоден на Бога. Така той ще придобие повече полза, отколкото е претърпял вреда.
Нека даже нечий грях да бъде не само явен, но и много тежък и да излиза от ожесточено и неразкаяно сърце, ти не го осъждай и тогава, но издигни очите на твоя ум към непостижимите и дивни Божии наредби, и ще видиш как мнозина, които са били преди най-беззаконни, след това са се разкаяли и са достигнали до висока степен на святост, и как, от друга страна, някои, които са стояли на висока степен на съвършенството, са паднали в дълбока пропаст. Гледай да не те сполети такова бедствие за осъждането.
Затова стой винаги със страх и трепет, като се боиш повече за себе си, отколкото за другите. И бъди уверен, че всяка добра дума за ближния и радостта за него са в тебе добри плодове и действие на Светия Дух. Напротив, всяка лоша дума и презрително осъждане към него произхождат от твоето злонравие и дяволско внушение. Затова, когато се съблазниш от някоя недобра постъпка на брата си, не давай дрямка на очите си, докато не изгониш от сърцето си тази съблазън и напълно не се примириш с него.
Из книгата "Стремеж към съвършенство", изд. Славянобългарски манастир" Св. Вмчк Георги Зограф", Света Гора, Атон, 2003 година. Съкратен превод от архимандрит Климент Рилец.
Св. Никодим Светогорец за магиите Че магьосниците и баячите дори и да произнасят името на Бога, трябва да бъдат прогонвани Но ти казваше, че онази старица християнка и онзи баяч християнин, когато баят и дават амулети не произнасят и не пишат други имена освен името на Бога, на Христа, на Богородица и на светците, и следователно какво зло вършат те? На това ти отговаря божественият Златоуст и ти казва, че затова особено трябва да мразиш онази зла старица и онзи зъл баяч, понеже употребяват за подигравка и безчестие имената на Бога, и бидейки християни, постъпват като елини; защото и демоните, ако и да произнасят името на Бога, обаче пак са си демони: „Някои, смятайки да се защитят, казват, че жената, която припява такива неща, е християнка и не изговаря нищо друго освен името на Бога, заради това наистина особено я мразя и се отвращавам от нея, понеже си е послужила с името на Бога за подигравка; понеже, казвайки, че е християнка, показва дела, присъщи на елините; защото и демоните изговаряха името Божие, но бяха демони; и казваха така на Христа: „Знаем Те Кой си, Светият Божий” (тук св. Никодим е перифразирал свободно евангелския текст: „Зная Те, кой си Ти, Светия Божий” (Марк 1:24); и все пак Той ги накара да замлъкнат и ги прогони”. Че болните трябва да прибягват към Христа и светците, а не при магьосниците. Че християните показват велика неблагодарност, когато оставят Христа, светците и Църквата, а отиват при магьосници И все пак няма ли друг лекар, нито друга помощ, за да отидеш, християнино, да се излекуваш, когато се разболееш? Или това са само магьосникът и дяволът? Не съществува ли Христос, в Когото ти вярваш, единственият и превъзходен Лекар, Който и когато беше на земята, излекува толкова хиляди и десетки хиляди болни? „И ходеше Иисус по цяла Галилея... и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа” (Мат. 4:23), а сега, когато е възлязъл на небесата, Той изцерява с благодатта и помощта Си всички ония, които Го призоват с вяра? Не съществуват ли такива и толкова много лекари: апостолите, мъчениците, безсребрениците, йерарсите, преподобните и останалите светци, които получиха от Христа благодат и сила, за да лекуват всякакъв вид болести? Не съществува ли светата Христова Църква - общата болница и отворена странноприемница, за да приеме всичките си деца, които страдат от различни болести, както душевно, тъй и телесно, за да ги успокои, за да им помогне, за да ги излекува с освещенията си, с божествените си тайнства? „Нима няма балсам в Галаад? Нима там няма лекар?” - викал някога пророк Иеремия към Израилския народ (гл. 8:22). И аз сега се провиквам към болните християни: да не би да няма, братя, в православната ви вяра и в Църквата, в която вярвате - излекуване и помощ? Колко много победи Христос и кръстът Христов, казва Златоречивият?” „Той разруши смъртта, угаси греха, направи ада непотребен, обезсили силата на дявола; не заслужава ли да Му се доверите за телесното си здраве?” Изображение Как впрочем издържа сърцето ви да оставяте Бога, в Когото вие вярвате и да ходите при проклетия дявол? Как изтезавате най-сладкия Иисус Христос, вашия Творец, вашия Изкупител, вашия истински Лекар, а отивате при човекоубиеца, при тиранина, при оня, който ви прави злини? Как понася душата ви това, да презирате толкова много светци, приятели, благодетели и ваши превъзходни лекари, а да прибягвате при мръсните магьосници и при нечистите демони - вашите най-големи врагове? Как понасяте това, да напускате светата Христова Църква, вашата майка, а да тичате към дяволските синагоги и в жилищата на демоните и на магьосниците? И може ли Христос да действа еднакво с една пияна зла старица и с една циганка? Нима кръстът, освещението и другите спасителни и лечителни тайнства на вярата ви имат еднаква сила с въглените, с подковите и с дяволските амулети? Ах! Неблагодарни създания! Ах! Роде неверен и жестокосърдечен! И къде ли са мълниите небесни? Къде ли са земните трусове и пукнатини, та да ви изгорят и ви засипят? Та да ви погълнат живи? И тъй, справедливо, справедливо трябва да извика тъжно Иисус Христос, разговаряйки заедно с Иеремия, че никой друг народ не е оставил своя бог освен вие, Неговите християни. „Идете на Хитимските острови и разгледайте, и пратете в Кедар... и вижте: бивало ли е там нещо подобно на това? Променил ли е някой народ боговете си, макар те и да не са богове? а моят народ променяше славата си за онова, което не помага” (Иер. 2:10-11). Справедливо трябва да скърби, че небето и земята затреперили, понеже вие, християните, оставихте Него, Извора на живота и здравето, а потърсихте безводните цистерни на магьосниците и циганите. „Чудете се на това, небеса, треперете и се ужасете, казва Господ. Защото две злини извърши Моят народ: Мене, Източника на жива вода, оставиха и си издълбаха пукнати водоеми, които не могат да държат вода.” (Иер. 2:12-13) Справедлив е Иисус да зове към вас с Исаия, че Той ви е родил отново чрез светото Кръщение и ви е направил Свои чеда, а вие заради малка болест презряхте Баща си и отидохте при магьосниците и демоните - Неговите врагове. „Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: Аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене” (Ис. 1:2). И как волът и магарето познават благодетеля и стопанина си, а вие не познавате своя Благодетел: „Волът познава стопанина си, и оселът - яслите на господаря си; а Израил Ме не познава, Моят народ не разбира” (Пак там, ст. 3). Следователно, за да не скърби Иисус Христос поради вас и за да не казва такива неща, а и за да не се окажете и вие неблагодарни към Такъв превъзходен ваш Благодетел, оставете, моля ви, мои братя, оставете това - да ходите при магьосници, магьоснички и цигани, а когато се случи да се разболеете, прибягвайте към Христа с гореща вяра и търсете изцерение. Защото Той винаги е ваш най-нежно любящ Баща и ако ви е пратил болест, изпратил ви я е, за да изпита търпението ви, за да ви увенчае много повече и за да види дали Го обичате истински: „Защото кой е, казва Той чрез св. апостол Павел, тоя син, когото баща му не наказва?” (Евр. 12:7) Той дори да ви наказва и от време на време да ви удря плесници заради греховете ви, но пак ви лекува и ви гали като Свои деца, когато се обърнете към Него с покаяние и от цялото си сърце потърсите помощта Му. „Блажен е, казва Елифаз Теманец на Иов, онзи човек, когото Бог вразумява, и затова не отхвърляй наказанието на Вседържителя, защото Той нанася рани и Сам ги превързва; Той поразява, и Неговите ръце лекуват” (Иов 5:17- 18). Прибягвайте в болестите си още и към нашата господарка Богородица, която след Бога е ваше изцеление, утеха на вас, болните и опечалени. Прибягвайте и към всички светци, и като им се молите с вяра, ще постигнете желаното излекуване от болестта си. Ако и при все това не получите желаното здраве, но Бог ви остави да бъдете наказани, защото така е полезно за душата ви, трябва да се покажете мъжествени и твърди във вярата и да предпочитате да умрете десетки хиляди пъти пред това - да повикате магьосници и магьоснички и по този начин да се отречете от вярата си в Христа и да предадете благочестието си. Но и ако други - сродници или приятели - случайно ви подтикнат, пазете се зарад любовта Божия да не ги послушате и нека да бъдете уверени, че заради това ви търпение и великодушие: 1. Бог ще ви увенчае с мъченически венец; 2. съвестта ви ще се зарадва и развесели несравнимо повече, отколкото ако бихте оздравели; 3. хората ще ви възхвалят с големи хвалебствия и 4. за целия си по-нататъшен живот ще получите и изцеление от болестта си, както потвърждава всичко това златописното перо на Йоан.
Абонамент за:
Публикации (Atom)