Въпрос на брат Йоан: Бих искал да знам, преподобни отче, как се поражда смирението в душата на човек и кои причини ни довеждат до смирение? Отговор на стареца: Според свидетелствата на светите отци, брате Йоан , може да се каже , че смирението има много „майки” : някой от светите отци са разбрали, че смирението се поражда от истинско знание за себе си; други говорят, че смирението се появява от размишления за Страшния съд. Свети Йоан Лествичник казва, че пътят към смирението – това е телесен труд, послушание и правота на сърцето, а свети Исаак Сирин – че смирението се поражда от скърби и печал. Също така свети Исаак Сирин говори, че смирението се поражда от страх Божий или от изкушения, от богоизоставяне, от тежки битки с естеството и с бесовете, както и от многото молитви. И така, брат Йоан, както виждаш според свидетелствата на тези свети отци, причините, пораждащи смирение са много. Затова и ти казах, че смирението има много „майки”. Ако пък попиташ кой е „бащата” на смирението, то ще получиш отговор, че ти не би го опознал, докато не придобиеш Бог в себе си. Въпрос на брат Йоан: Преподобни отче, разбрах , че смирението се поражда от себепознание, послушание, от страх Божий, тежки битки с естеството, скърбите, тъгата, от битки с бесовете и от много молитви. Но тъй като казахте, че никой не достига блаженството да придобие Бог в душата си, то аз все още съм в недоумение и все още не разбирам, кой е истинския родител на смирението? Отговор на стареца: Когато светите отци, брат Йоан ни говорят, че само имащите Бог в душата си могат да познаят истинския родител на смирението, те са искали да ни кажат, че единствено съвършените могат да достигнат до това състояние – да познаят истинския родител на смирението, а не ние , които сме с „млечни зъби” и незрели все още по духовните въпроси. За нас е достатъчно да слушаме поученията на светите отци и с усърдно търпение да извършваме добродетели , които както виждаме ни водят до висшата добродетел на смиреномъдрието и, че на по-висше място трябва да поставяме тези, които са по-старши от нас по духовна възраст. Въпрос на брат Йоан: По-рано вие ми говорихте, преподобни отче , а и от казаното до този момент аз разбрах, че смирението е най-великата добродетел, спасяваща ни от греховете на гордостта. Но носи ли смирението и друга полза на човек? Отговор на стареца: Знай, брат Йоан, смирението носи толкова разнообразна полза, че е невъзможно да се разкаже за това с няколко думи. Но от всичко това, което ще припомня, ще се опитам поне отчасти да отговоря на въпросите на твоето братство. Смирението е толкова велико, че само то единствено и без други добродетели , може да ни отвори вратата на Царството Небесно, както е написано :” Покаянието повдига падналия, плачът почуква на дверите небесни, а светото смирение ги открехва”. Смирението –това е единствената добродетел, на която бесовете не могат да подражават. То е източник на самопрезрение , което пази човек от падение. Смирението, брат Йоан, има силата да избавя човек от праведния гняв Божий, защото е писано „ сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш”/ Пс.50:19/. Смирението има силата да изпълва сърцето ни със страх Божий и да не се потопи то в погубваща гордост. Знай още, брат Йоан, че от всички спасителни дела, които извършва човек, смирението и любовта са най-угодните Богу жертви. Това ние разбираме още по-ясно от Божественото писание, което казва „ О, човече, казано ти е, що е добро, и какво иска от теб Господ : да работиш справедливо, да обичаш милосърдни дела и смирено да ходиш пред твоя Бог”/ Мих.6:8/. Не трябва да забравяме също така, че смирението и многото сълзи са твърде необходими на този, който се предава на служба Богу, както ни учи великия апостол Павел : защото той сам е служил Богу в съвършено смирение- бил е в много сълзи и изкушения, заради действията на злонамерените иудеи/ срв. Деян 20:19/. Също така знай още , брат Йоан , че смирението – е одежда избрана и драгоценна , в която трябва да се облекат светите и избраниците Божий/ срв. Кол.3:12/. Смирението –това е свещената и божествена стълбица, по която се спуска Божият взор върху човек, както е написано :” А ето на кого ще погледна : на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово”/ Ис.66:2/. Смирението има силата да довежда до Бог нашите думи и чрез него по Божията благодат може да получим опрощаване на греховете. Това виждаме от многото примери на хора, които са сгрешили пред Бог и след това смирено се е покаяли. Най-красноречиво свидетелство ни дава примера с цар Манасий, който е грешил повече от всички хора ,осквернил е цялата Църква Божия. Подиграл се е над свещените служби, извършващи се за слава Божия, покланяйки се на идоли! И дори и целия свят в този момент да беше се молил и постил заради него , пак не би могло да бъде изкупено негово беззаконие. Но тъй като той усърдно се е смирил пред Бог, то Бог го е чул, приел е неговата молитва и го е върнал от плен в Йерусалим / срв. 2 Пар. 33:12-13/. Смирението е освободило Ровоам от гнева Божий, надигнал се над него и над целия народ /срв. 2 Пар.12:7/. Също така цар Ахав, който разгневил Бог със своите беззакония, единствено чрез смирение се е спасил от яростта Божия. Защото говори Бог на Илия Тесвитеца :” Виждаш ли как се смири Ахав пред Мене? Задето се смири пред Мене, Аз няма да му напратя беди в негови дни, но в дните на сина му ще напратя беди върху неговия дом”/ 3 Цар. 21:29/. По този начин, тези които имат смирение в себе си, те ще бъдат избавени от много опасности. Това можем да разберем от думите :” Бог смирява гордите, и смирението спасява, навелите очите си надолу”. Имащите смирение се издигат пред Бога, защото написано е :” И тъй, смирете се под крепката ръка Божия, за да ви въздигне, кога дойде време”/Петр. 5:6/. Смирението е поучение от Бога, защото е казано „ Дойде ли гордост, ще дойде и посрама, но мъдростта е със смирените” /Притч. 11:2/. Смирените са наследници на Царството Небесно, защото Бог говори :” Блажени бедните духом, защото тяхно е Царството Небесно”/ Мат.5:3/. На смирените Бог дава благодат, както е написано :” Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат”/ Йак .4-6/. Смирението в часа на нашата кончина може да замени всички добродетели и само по себе си да спаси човек! Това ни показва и един от светиите от „Добротолюбие”, когато казва - „ Ще ти кажа странни слова и недей да се дивиш. Даже може ти не си получил безстрастие през живота си поради навиците, които би трябвало да си придобил, но ако по време на твоята смърт пребъдваш в дълбочината на смирението , то ще се възнесеш не по-малко от този, придобил безстрастие. Защото макар, че съкровището на безстрастните е събрано от всички добродетели, то драгоценната капка на смирението е по-скъпа от всичко. Тя е причината не само за примирение с Бога, за този, който го има, но е и начин да влезеш заедно с избраните в брачните чертоги на Неговото Царство”. Това потвърждава и един преподобен отец в „Патерика”, като казва :” Чада, знайте , че смирението , макар и без каквито и да е подвизи, е спасило мнозина”. Смирението е оправдало митаря единствено заради няколко негови думи /срв.Лука 18:13-14/, блудния син е облякло в предишните му одежди/ срв. Лука 15:22/, разбойника на кръста е въдворило в рая преди всички праведници и светци /срв. Лука 23:42-43/. Смирението винаги е следва милостта Божия, както казва отец Исаак Сирин :” Както сянката следва тялото, така и след смиреномъдрия следва милостта Божия”. А светия отец Йоан Лествечник говори :” Мнозина са придобили спасение на душата, нямайки дар на пророчество, не извършвайки знамения и чудеса, нямайки откровения и без да са виждали ангели. Но без смирение никой не ще влезе в небесния чертог”. Знай още и това, брат Йоан, че смиреномъдрените са приятели Божии, и Бог не допуска да бъдат изкушени от висши сили. За това ни учи и светия отец Исаак Сирин, когато ни казва :” Изкушенията от духовния жезъл служат за преуспяване и израстване на душата , а изкушенията, които са за изпитание и служат за изкушение на душите на смирените са : леност, объркване на ума, мнима телесна немощ, намаление на надеждата, помрачаване на мислите, оскъдност на потребностите на тялото и всичко подобно на това. При тези изпитания човек придобива душа изоставена и безпомощна и сърце, съкрушено. И ако при това някой се откупи , то той ще пристъпи с въжделение към своя Създател. И те са смесени : утехата и безнадеждността, светлината и тъмнината , битката и помощта – кратко казано , затрудненията и радостта. И това е признак за преуспяването на човек, с помощта Божия”. Въпрос на брат Йоан: Бих искал да знам, преподобни отче, как се поражда смирението в душата на човек и кои причини ни довеждат до смирение? Отговор на стареца: Според свидетелствата на светите отци, брате Йоан , може да се каже , че смирението има много „майки” : някой от светите отци са разбрали, че смирението се поражда от истинско знание за себе си; други говорят, че смирението се появява от размишления за Страшния съд. Свети Йоан Лествичник казва, че пътят към смирението – това е телесен труд, послушание и правота на сърцето, а свети Исаак Сирин – че смирението се поражда от скърби и печал. Също така свети Исаак Сирин говори, че смирението се поражда от страх Божий или от изкушения, от богоизоставяне, от тежки битки с естеството и с бесовете, както и от многото молитви. И така, брат Йоан, както виждаш според свидетелствата на тези свети отци, причините, пораждащи смирение са много. Затова и ти казах, че смирението има много „майки”. Ако пък попиташ кой е „бащата” на смирението, то ще получиш отговор, че ти не би го опознал, докато не придобиеш Бог в себе си. Въпрос на брат Йоан: Преподобни отче, разбрах , че смирението се поражда от себепознание, послушание, от страх Божий, тежки битки с естеството, скърбите, тъгата, от битки с бесовете и от много молитви. Но тъй като казахте, че никой не достига блаженството да придобие Бог в душата си, то аз все още съм в недоумение и все още не разбирам, кой е истинския родител на смирението? Отговор на стареца: Когато светите отци, брат Йоан ни говорят, че само имащите Бог в душата си могат да познаят истинския родител на смирението, те са искали да ни кажат, че единствено съвършените могат да достигнат до това състояние – да познаят истинския родител на смирението, а не ние , които сме с „млечни зъби” и незрели все още по духовните въпроси. За нас е достатъчно да слушаме поученията на светите отци и с усърдно търпение да извършваме добродетели , които както виждаме ни водят до висшата добродетел на смиреномъдрието и, че на по-висше място трябва да поставяме тези, които са по-старши от нас по духовна възраст. Въпрос на брат Йоан: По-рано вие ми говорихте, преподобни отче , а и от казаното до този момент аз разбрах, че смирението е най-великата добродетел, спасяваща ни от греховете на гордостта. Но носи ли смирението и друга полза на човек? Отговор на стареца: Знай, брат Йоан, смирението носи толкова разнообразна полза, че е невъзможно да се разкаже за това с няколко думи. Но от всичко това, което ще припомня, ще се опитам поне отчасти да отговоря на въпросите на твоето братство. Смирението е толкова велико, че само то единствено и без други добродетели , може да ни отвори вратата на Царството Небесно, както е написано :” Покаянието повдига падналия, плачът почуква на дверите небесни, а светото смирение ги открехва”. Смирението –това е единствената добродетел, на която бесовете не могат да подражават. То е източник на самопрезрение , което пази човек от падение. Смирението, брат Йоан, има силата да избавя човек от праведния гняв Божий, защото е писано „ сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш”/ Пс.50:19/. Смирението има силата да изпълва сърцето ни със страх Божий и да не се потопи то в погубваща гордост. Знай още, брат Йоан, че от всички спасителни дела, които извършва човек, смирението и любовта са най-угодните Богу жертви. Това ние разбираме още по-ясно от Божественото писание, което казва „ О, човече, казано ти е, що е добро, и какво иска от теб Господ : да работиш справедливо, да обичаш милосърдни дела и смирено да ходиш пред твоя Бог”/ Мих.6:8/. Не трябва да забравяме също така, че смирението и многото сълзи са твърде необходими на този, който се предава на служба Богу, както ни учи великия апостол Павел : защото той сам е служил Богу в съвършено смирение- бил е в много сълзи и изкушения, заради действията на злонамерените иудеи/ срв. Деян 20:19/. Също така знай още , брат Йоан , че смирението – е одежда избрана и драгоценна , в която трябва да се облекат светите и избраниците Божий/ срв. Кол.3:12/. Смирението –това е свещената и божествена стълбица, по която се спуска Божият взор върху човек, както е написано :” А ето на кого ще погледна : на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово”/ Ис.66:2/. Смирението има силата да довежда до Бог нашите думи и чрез него по Божията благодат може да получим опрощаване на греховете. Това виждаме от многото примери на хора, които са сгрешили пред Бог и след това смирено се е покаяли. Най-красноречиво свидетелство ни дава примера с цар Манасий, който е грешил повече от всички хора ,осквернил е цялата Църква Божия. Подиграл се е над свещените служби, извършващи се за слава Божия, покланяйки се на идоли! И дори и целия свят в този момент да беше се молил и постил заради него , пак не би могло да бъде изкупено негово беззаконие. Но тъй като той усърдно се е смирил пред Бог, то Бог го е чул, приел е неговата молитва и го е върнал от плен в Йерусалим / срв. 2 Пар. 33:12-13/. Смирението е освободило Ровоам от гнева Божий, надигнал се над него и над целия народ /срв. 2 Пар.12:7/. Също така цар Ахав, който разгневил Бог със своите беззакония, единствено чрез смирение се е спасил от яростта Божия. Защото говори Бог на Илия Тесвитеца :” Виждаш ли как се смири Ахав пред Мене? Задето се смири пред Мене, Аз няма да му напратя беди в негови дни, но в дните на сина му ще напратя беди върху неговия дом”/ 3 Цар. 21:29/. По този начин, тези които имат смирение в себе си, те ще бъдат избавени от много опасности. Това можем да разберем от думите :” Бог смирява гордите, и смирението спасява, навелите очите си надолу”. Имащите смирение се издигат пред Бога, защото написано е :” И тъй, смирете се под крепката ръка Божия, за да ви въздигне, кога дойде време”/Петр. 5:6/. Смирението е поучение от Бога, защото е казано „ Дойде ли гордост, ще дойде и посрама, но мъдростта е със смирените” /Притч. 11:2/. Смирените са наследници на Царството Небесно, защото Бог говори :” Блажени бедните духом, защото тяхно е Царството Небесно”/ Мат.5:3/. На смирените Бог дава благодат, както е написано :” Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат”/ Йак .4-6/. Смирението в часа на нашата кончина може да замени всички добродетели и само по себе си да спаси човек! Това ни показва и един от светиите от „Добротолюбие”, когато казва - „ Ще ти кажа странни слова и недей да се дивиш. Даже може ти не си получил безстрастие през живота си поради навиците, които би трябвало да си придобил, но ако по време на твоята смърт пребъдваш в дълбочината на смирението , то ще се възнесеш не по-малко от този, придобил безстрастие. Защото макар, че съкровището на безстрастните е събрано от всички добродетели, то драгоценната капка на смирението е по-скъпа от всичко. Тя е причината не само за примирение с Бога, за този, който го има, но е и начин да влезеш заедно с избраните в брачните чертоги на Неговото Царство”. Това потвърждава и един преподобен отец в „Патерика”, като казва :” Чада, знайте , че смирението , макар и без каквито и да е подвизи, е спасило мнозина”. Смирението е оправдало митаря единствено заради няколко негови думи /срв.Лука 18:13-14/, блудния син е облякло в предишните му одежди/ срв. Лука 15:22/, разбойника на кръста е въдворило в рая преди всички праведници и светци /срв. Лука 23:42-43/. Смирението винаги е следва милостта Божия, както казва отец Исаак Сирин :” Както сянката следва тялото, така и след смиреномъдрия следва милостта Божия”. А светия отец Йоан Лествечник говори :” Мнозина са придобили спасение на душата, нямайки дар на пророчество, не извършвайки знамения и чудеса, нямайки откровения и без да са виждали ангели. Но без смирение никой не ще влезе в небесния чертог”. Знай още и това, брат Йоан, че смиреномъдрените са приятели Божии, и Бог не допуска да бъдат изкушени от висши сили. За това ни учи и светия отец Исаак Сирин, когато ни казва :” Изкушенията от духовния жезъл служат за преуспяване и израстване на душата , а изкушенията, които са за изпитание и служат за изкушение на душите на смирените са : леност, объркване на ума, мнима телесна немощ, намаление на надеждата, помрачаване на мислите, оскъдност на потребностите на тялото и всичко подобно на това. При тези изпитания човек придобива душа изоставена и безпомощна и сърце, съкрушено. И ако при това някой се откупи , то той ще пристъпи с въжделение към своя Създател. И те са смесени : утехата и безнадеждността, светлината и тъмнината , битката и помощта – кратко казано , затрудненията и радостта. И това е признак за преуспяването на човек, с помощта Божия”.